At the Table

Leave a comment
Home, Photography
Family in Tuscany, 2021

At the Table

Several years ago, at a crossroads of life decisions, my husband and I were walking the streets of Basel. Heads down under a big umbrella, we were hiding from the drizzle. 

On our way back to the hotel, we often stopped to admire a tiny shop, a little gallery, or an artist atelier. This was when I spotted for the first time one of the works of the Swiss – Romanian artist Daniel Spoerri, mainly known for his Nouveau realism work.

On a small gallery window, there was one of the Spoerri’s famous work – a still life of the finished breakfast: the drank coffee, the extinguished cigarette, the finished can, the used napkin – the moment that was gone, the remains of something that is no longer.

Fascinated with this composition, I kept revisiting it mentally often when dining with family or friends, with colleagues, or alone. The remains of the lunch we just shared, the emotion that we lived together, and the conversation we had. Something is fascinating about the way the tables appear once the meal is over: the dirty dishes, the used napkins, the stained tablecloth.

When I can, I also like to take pictures of these typically unattractive subjects, partially to imitate Spoerri, partially as memorabilia of a good time.

These days our family is in Tuscany, always meeting for lunch and dinner. At the end of a meal, our plates are empty, sometimes there may be a wine stain (I looked at myself) or some spilled water (maybe the little one), used napkins, no bread left – all good signs of a beautiful time spent together.

A hotel room in Warsaw, 2016

На масата

Преди няколко години, на кръстопът от житейски решение, със съпруга ми се разхождахме из улиците на Базел. С глави наведени под голям чадър, се криехме от упоритото ръмене.

На връщане към хотела, често се спирахме да погледаме витрини на малките магазинчета, галерии и ателиета. В един от онези моменти за първи път се сблъсках с творба на швейцарско – румънския артист Даниел Споери, известен със своето нуво реализм изкуство. В този конкретен случай това беше натюрморт с предмети – изображение на закуска, която вече е приключила: кафето е изпито, цигарата изгасена в пепелника, консервата изядена, салфетката използвана – момент, който вече е приключил, останките на нещо, което вече го няма.

Останах много впечатлена от тази творба и някак мислено продължих да се завръщам към нея, често на вечеря със семейството ми или приятели, с колеги или сама.

Останките на един обяд, който е приключил, емоцията, която сме споделили, разговорът, който сме водели. Има нещо много интересно в начина, по който оставяме масите си, веднъж щом спрем да се храним: мръсните чинии, използвани салфетки, изцапани покривки.

Когато мога, често документирам тези явление – понякога от желание да имитирам Споери, понякога просто за да го запазя като спомен за приятен момент.

Тези дни моето семейство е в Тоскана. Прекарваме обядите и вечерите с родителите на съпруга ми. Когато приключим да се храним, блюдата ни са винаги празни. Понякога покривката има петно от вино (гледам себе си), понякога е просто разлята вода (може би е нашият малък син), салфетките са използвани, дори и хлябът е свършил – все добри знаци за чудесно прекарано време заедно

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s