Българска версия може да откриeте под английската.

In his essay Brief Notes on the Art and Manner of Arranging One’s Books Georges Perec says that every library answers a twofold need, which is often also a twofold obsession: that of conserving certain objects (books) and that of organizing them in certain ways.

A series of unfortunate events recently made me reorganize the library shelves in my living room. While I was dusting off the books and thinking about how shall I organize them, mentally going through the different classifications that Perec describes (alphabetically, by form, by genre, by language, etc.) I was also trying to recall when the books became important and how come books are one of the most present objects in our home today.

Books became important to me at the age of five. At that time I finally started connecting the letters from left to right and started understanding the meaning behind them.

I remember how happy and independent I felt with my edition of Winnie the Pooh with black and white illustrations connecting the words and making sentences.

The event of learning to read brought another logical one after – soon I became a regular visitor of the children’s library in my hometown.

The library was located in a pedestrian street in the small town centre, just across the theater building. Before entering I loved doing window shopping of the selection of exposed books for the month, visible from the outside.

A squeaky door was announcing that a new visitor is entering. Windows were huge, but the big chestnut trees in front of the library building always made it feel like a twilight inside.

Now, when I think about it, it was rather a tiny place, but back then I always had the feeling that it takes forever to go through all the titles and decide what would be the next book to bring home.

Most of the books were definitely old, covered with a faux leather and with a catalog number, written by hand on a white label in the upper left corner. I could spend a long time browsing until I would finally select several to bring home.

My habit to always keep a book in a close proximity dates back to the same period. Regardless of what I am doing or how busy I am I will always bring the book(s) I am reading somewhere close, just in case if there is a five minutes opportunity to read a page or two.

May be for the same reason books are everywhere at home. In the living room, on the coffee table, on the nightstands. I still haven’t found the best way to organize them, but I love seeing them in proximity, just in case I have a minute or two.

Мястото на книгите

В есето си “Кратки бележки за изкуството и начина на подреждане на книги”, Жорж Перек пише, че всяка лична библиотека изобразява двустранна нужда, която често е и двустранна мания: тази за събиране на вещи (в този случай книги), и тази, да ги подреждаме подобаващо.

Сбор от неприятни събития ме постави в ситуация да си преподредя книгите в библиотеката в дневната. Докато изчетквах книгите и си мислих как да ги подредя (по азбучен ред, по жанр, по език), според предложенията на Перек, също така се опитвах да си спомня кога книгите са станали толкова важни, че сега са едни от най-основните вещи в дома ни.

Мисля, че станаха важни, когато бях на около пет и най-накрая започнах да свързвам буквите от ляво на дясно, и да разбирам смисъла, който крият.

Спомням си колко доволна и самостоятелна се чувствах с изданието на Мечо Пух с черно-бели илюстрации, сричайки изречение по изречение.

Това събитие бързо доведе и до друго – не след дълго станах редовен посетител на детската библиотека, която се намираше на пешеходната улица срещу театъра на нашия малък град. Често пъти преди да вляза обичах да разгледам какви книги са изложили на витрината като предложение за малките читатели.

Влизайки, стъклената скърцащата врата обявяваше поредния посетител. Въпреките големите прозорци, заради големите кестенови дървета отпред, вътре винаги оставаше някак сумрачно

Сега, когато си спомня, библиотеката беше някак мъничка, но тогава ми се струваше че отнема страшно дълго време да обходя всички лавици и да избера следващите заглавия, които искам да занеса вкъщи.

Повечето книги бяха стари, покрити с подвързия от изкуствена кожа и каталожен номер изписан на ръка в горния ляв ъгъл.

Май от същото време датира и навикът ми винаги да държа книга на близко разстояние. Без значение с какво се занимавам или колко съм заета, обичам да знам, че дори да имам пет минути, ще мога да прочета страница или две.

Може би по същата причина книгите са навсякъде вкъщи. В дневната, на масичката за кафе, в офиса, на нощтното шкафче. Можи би е мания, може би не съм намерила най-добрия начин да ги подредя, но обичам да са ми в близост, ако ми се отворят няколко свободни минути.